Класическата музика възпитава у децата имунитет срещу чалгата и грозното в живота

Не е нужно всички деца да стават музиканти. Ученето и записването на уроци по класическа музика обаче създава имунитет срещу редица зловредни неща в модерното ежедневие. За децата между 4 и 12 годишна възраст е важно да учат поне един класически музикален инструмент - пиано, цигулка или др., за да може да развият вътрешен усет към сложни музикални композиции. Те изграждат защита срещу монотонните и примитивни звучения и песнопения, които нахлуват все по-мощно от западните страни и унищожават най-фините усещания на мозъка и психиката. Ученето на класическа музика възпитава у децата чувството за поетапно творческо постигане и преоткриване, което намира своите психологически отражения и в другите аспекти на живота: т.е. дава се пример как със старание, воля и труд, човек може да постигне устойчиви резултати. Това се явява и естествена форма на противовес на модерните форми на "експресно постигане на желанията" - било то чрез хазарт, телевизионни реалити формати и т.н.

Упражненията в класическа музика помагат също така на децата да развият усещания за по-сложните взаимовръзки в живота, аналог на които са сложните музикални композиции. Това пък от своя страна е ключ към по-ясното разбиране и усещане за формите на любовта. Детето, което свири на пиано или цигулка, макар и все още несръчно, то модулира в себе си душевния човек. Детето, което е приобщено към музикалното или художественото изкуство, усеща как човешката природа се подчинява на една невидима душевна сила. Детето усеща в себе си един втори човек. Музикалното изживяване у децата в тази възраст донася в тяхното етерно тяло онези ритми и усещания, които пробуждат художествения усет и схващане за скрития ритъм на всички неща.

РАБОТЯ КАТО ЗАНАЯТЧИЯ, ВСЕКИ БОЖИ ДЕН... - Последното интервю на П. И. Чайковски

за първи път на български!

Това интервю е взето от сътрудник на списание "Петербургская жизнь" през ноември 1892, година преди смъртта на Чайковски и непосредствено преди премиерата на операта "Йоланта" и балета "Лешникотрошачката" в Мариинския театър. Това е последното и, за съжаление, неизвестно на широката публика, а и на специалистите, интервю на великия руски музикант. О. Ст. Уважаеми Пьотр Илич,бих искал да започнем с въпроса: По кое време на деня работите? - Работя от десет сутринта до един следобед и от пет до осем вечерта. Късно вечер и през нощта не работя. Предпочитам да се усамотя в имението край Клин. - Как се раждат вашите музикални идеи? - Работя, като обикновен занаятчия, всеки божи ден, т. е. редовно, в едни и същи часове, без да си позволя да се отпусна. Идеите ми идват с работата, след като успея да се съсредоточа. Обикновено идеите ми идват по време на ежедневните ми разходки. Имам много слаба памет, затова винаги си нося бележник. - Днес мнозина твърдят, че за композитора е трудно да каже нещо наистина ново, без да повтаря казаното по-рано от големите майстори в музиката. - Не мисля така. Мелодията, хармонията, ритъмът - това са категории, които не могат да се изчерпят. Вярвам, че ще минат милиони години и ако музиката все още съществува, тези седем основни тона на нашата гама, заедно с техните хармонични и мелодични комбинации, оживявани от ритъма, ще продължат да бъдат извор на нови музикални идеи. - А коя музика предпочитате - оперната или симфоничната? - Мисля, че всички жанрове са добри, разбира се, освен скучния. И операта, и симфонията са ни дали велики образци. - В операта музиката илюстрира, разяснява и допълва текста на либретото: но ако музиката се слива словото, как според вас става това? - Трудно ми е да отговоря. По-голямата (или по-малката) степен на вътрешното родство между словото и музиката е всъщност резултат от един твърде мистериозен, независещ от волята на композитора процес. Той не се поддава на някакво описание и обяснение. - Кои са вашите предпочитани композитори? - На шестнайсет години чух за първи път "Дон Жуан" на Моцарт. За мен това беше истинско откровение - не мога да опиша какво впечатление ми направи тази опера. Сигурно заради това обичам най-много Моцарт. След "Дон Жуан" обичам най-много "Живот за царя" ("Иван Сусанин") - именно тази опера, а не "Руслан и Людмила". А също и "Юдит" на Серов. Тази опера бе представена за първи път през май 1863, в една прелестна пролетна вечер. И досега радостта, която ми носи музиката на "Юдит", се слива с някакво пролетно чувство за светлина, топлина и възраждане! - Какво мислите за музиката в днешна Европа? - Мисля, че сега тя преживява някакъв преходен период. Дълго време Рихард Вагнер бе единственият голям автор в Европа. Тоя гений стоя години наред в своята величествена самота. Неговото влияние не можа да избегне нито един европейски композитор от втората половина на века. Наистина в Германия и сега твори дълбокоуважаемият Йоханес Брамс. Но мисля, че култът към Брамс е по-скоро протест към крайностите на вагнеризма. При цялото му майсторство, при цялата чистота и сериозност на неговите амбиции Брамс едва ли ще внесе някакъв ценен принос в съкровищницата на немската музика. Освен него бих могъл да назова още двама или трима изтъкнати композитори: Голдмарк, Антон Брукнер, младия Рихард Щраус. Но като че ли в Германия има някакъв застой. Животът кипи сега само в Байройт, в центъра на култа към Вагнер. Каквото и да е отношението ни към музиката му, не можем да отречем нейната сила, огромното й значение и влиянието й върху цялото съвременно музикално изкуство. - А в останалите страни на Европа? - Доскоро музиката в Италия беше в упадък. Но сега се е появила цяла плеяда млади музиканти и сред тях най-интересен е Пиетро Маскани. Някои мислят, че неговият успех е резултат не на талант, а на ловка реклама. Не е така! Колкото и да рекламираш нещо бездарно, нищо няма да направиш! Без съмнение Маскани е не само даровит, той е и умен. Разбрал е, че сега навсякъде вее духът на реализма, че герои като Вотан, Зигфрид, Брунхилда не могат да стигнат до душите на хората. Маскани работи не инстинктивно, а разбира много добре потребностите на публиката. Не прилича на някои италиански композитори, готови да подражават на германците и на Вагнер. С чисто италианска пластичност и красота той илюстрира жизнените драми, които си избира за сюжет, и в резултат се получава неотразимо, привлекателно за публиката, вълнуващо произведение... Твърде много живот има и във френската музика напоследък. Франция с право се гордее със своите автори от първи ранг като: Бизе, Делиб, Масне, Сен-Санс, Берлиоз... Немалко ценни неща има и в музиката на Скандинавия, родината на Григ и Сибелиус, много интересен е и остроумният шведски майстор Сведсен. От славяните твърде много обещават чехите. Дворжак е в разцвета на своя голям талант, но освен него там има и други талантливи млади хора: Фибих, Фьорстер, Бендл, Коваржич. - А какво мислите за състоянието на музиката в Русия? Мнозина твърдят, че е печално... - Не бих се съгласил с подобни песимистични възгледи. С мнението на Рубинщайн, изказано в прословутата му книга "Музиката и нейните представители", предизвикала истинска сензация през миналата година. Не бива да изпадаме в подобни отчаяни размисли за бъдещето на руската музика. Като сравнявам миналото с настоящето, аз не мога да не се радвам, да не вярвам в бъдещето. Та в миналото ние имахме почти само Глинка, този крайъгълен камък в руската музика, но и той не беше признат, дори беше задушаван от царящата по негово време италианщина. Защото сега имаме доста таланти, много повече отпреди - и млади, и немлади. Разбира се, младите сега са много по-щастливи от моето поколение. Те можаха навреме да получат солидно образование, в ранна младост да се посветят на делото, за което са призвани, без колебания, без борба да намерят своята почва. Затова аз вярвам в бъдещето на руската музика и култура. Бележка и превод от руски: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

10 hour New Age Music: Spa Music; Yoga Music; Restful Music; Relaxation ...

André Rieu & Amira - O Mio Babbino Caro

Amira Willighagen Ave Maria HD Quality Semi Finals Holland's Got Tal...

TYROS 5 : My heart will go on - Celine Dion - GLADIATOR (Now we are fre...

Томазо Альбинони - Адажио - Albinoni's Adagio

"Всички ние имаме една и съща мисия: да осъзнаем, че всички ние сме израз на божествено съвършенство. Да бъдеш БОГ, не означава да станеш съвършеното същество, измислено от нашето его. Да бъдеш БОГ, означава просто да БЪДЕШ. Ние всички сме тук, за да изживеем в приемане всякакви ЖИЗНЕНИ опити, като постепенно научаваме кои са разумни за нас. Ще трябва да се връщаме на тази планета толкова често, колкото е нужно, за да успеем да приемем всички състояния на БИТИЕТО - отрицателни или положителни, - които е възможно да се преживеят на Земята.
Всъщност мисията ни е много проста. За жалост, ние сме създали такова его, че значително сме усложнили и забавили мисията си.
Какъв шанс имаме в настоящия момент да имаме на тази планета такова отваряне, което да ни позволи всички да се превърнем в съзнателни същества и да осъзнаем единствената причина на съществуването ни.".
Лиз Бурбо