Английски композитори

ХЕНРИ ПЪРСЕЛ

Хенри Пърсел

Хенри Пърсел (на английски Henry Purcell) е английски композитор от епохата на барока. Характерното за музиката му е съчетаването на елементи от френския и италианския барок с такива от английския.
Роден е на 10 септември 1659 в лондонския район Уестминстър, Обединеното кралство. Неговият баща, също Хенри Пърсел, е бил член на Кралската капела. Хенри Пърсел е най-големият от тримата му сина. След смъртта на баща му през 1664, неговият чичо Томас Пърсел се заема с образованието му. Говори се, че Пърсел композирал от 9-годишен, но първата му завършена творба, Ода за рождения ден на Краля, е от 1670. От 1676 Пърсел е органист в Уестминстърското абатство. Същата година написва няколко произведения като музиката по таргедията Абделазар на Афра Бен. През 1685 написва операта Дидона и Еней, която се счита за първата истинска английска опера. Либретото е дело на Нахум Тейт. Творбите му Te Deum и Jubilate, написани за деня на света Сесилия през 1694, са определяни като едни от най-добрите му.
Умира на 21 ноември 1695 в дома си в Уестминстър, оставяйки сами съпругата си и трите си деца. Погребан е в Уестминстърското абатство.
Хенри Пърсел е автор на множество оди, кантати, песни, полуопери (музика към театрални постановки), сакрални произведения и сонати.


БЕНДЖАМИН БРИТЪН 

Бенджамин Бритън

Англичанинът Бенджамин Бритън е един от най-големите композитори от средата на 20-то столетие, който с творчеството си заслужено се нареди сред съвременните класици на музикалното изкуство. Още след първите си няколко творби той бе признат в родината си за най-значителния музикален творец в историята на английската музика след живелия през XVII в. Хенри Пърсел. Бритън е създал голям брой произведения в почти всички жанрове и всяко от тях носи ярките белези на неговия оригинален личен стил — изразителна мелодичност, подкупваща искреност, емоционалност и безупречно професионално умение. Неговите композиционно-технически изразни средства са смели и новаторски. Композиторът казва: „За мен техниката е само средство, което ми дава възможност да премахвам всичко излишно и музиката ми да бъде пределно ясна.“ Високият му художествен вкус, демократичните убеждения и свободолюбив са изразени в по-голямата част на неговите произведения и му спечелват име на художник-хуманист. Ярко прогресивни тенденции са вложени в творби като Траурна симфония, „Балада за героите“ (посветена на сънародниците му, загинали като интербригадисти в Испания), Военен реквием, както и в някои от 16-те му опери. Значителната част от оперните и симфоничните произведения на Бритън са намерили място в постоянния репертоар на оперните театри и симфоничните оркестри.
Бенджамин Бритън е роден на 22 ноември 1913 г. в градчето Лоуестофт на югоизточното крайбрежие на Англия. Той свири пиано от малък и като ученик вече прави първите си композиционни опити. Музикалната си подготовка получава при изтъкнатите композитори Франк Бридж, Джон Айрланд и Артър Бенджамин. Като студент в Кралската музикална академия в Лондон Бритън вече има международна известност като композитор. Неговата Симфониета, написана на 20-годишна възраст, се приема възторжено. След няколко камерни произведения композиторът създава прочутите си Вариации върху тема от Бридж. Годините на войната Бритън прекарва в Америка, където написва редица крупни произведения, като Военен реквием (1940) и др. Световната му слава идва след изпълнението на Вариациите върху тема от Пърсел. През същата 1945 г. той написва и първата си опера „Питър Граймз“, която веднага завладява световните сцени. Сетне следват оперите „Похищението на Лукреция“ (1946), „Алберт Херинг“ (1947), детската „Да поставим опера“ (1949), „Били Бъд“ (1951) по сюжет на Херман Мелвил, „Глориана“ (1953), „Завъртането на винта“ (1955 по Хенри Джеймз), „Сън в лятна нощ“ (1960 по Шекспир), телевизионната опера „Блудният син“ (1968), „Оуен Уйнгрейв“ 1970 по Хенри Джеймз), „Смърт във Венеция“ (1973 по Томас Ман) и др. Освен това Бритън прави и някои преработки на опери, като „Просешка опера“ от Гей, „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел. Пише оркестрови произведения, много творби за соло тенор и оркестър, създадени специално за тенора Питър Пийрс. Бритън е автор и на балета „Принцът на пагодите“ (1956 по либрето на големия хореограф Джон Кранко).
Бенджамин Бритън умира на 4 декември 1976 г. в Алдебург.