Хенри Пърсел |
Роден е на 10 септември 1659 в лондонския район Уестминстър, Обединеното кралство. Неговият баща, също Хенри Пърсел, е бил член на Кралската капела. Хенри Пърсел е най-големият от тримата му сина. След смъртта на баща му през 1664, неговият чичо Томас Пърсел се заема с образованието му. Говори се, че Пърсел композирал от 9-годишен, но първата му завършена творба, Ода за рождения ден на Краля, е от 1670. От 1676 Пърсел е органист в Уестминстърското абатство. Същата година написва няколко произведения като музиката по таргедията Абделазар на Афра Бен. През 1685 написва операта Дидона и Еней, която се счита за първата истинска английска опера. Либретото е дело на Нахум Тейт. Творбите му Te Deum и Jubilate, написани за деня на света Сесилия през 1694, са определяни като едни от най-добрите му.
Умира на 21 ноември 1695 в дома си в Уестминстър, оставяйки сами съпругата си и трите си деца. Погребан е в Уестминстърското абатство.
Хенри Пърсел е автор на множество оди, кантати, песни, полуопери (музика към театрални постановки), сакрални произведения и сонати.
БЕНДЖАМИН БРИТЪН
Бенджамин Бритън |
Бенджамин Бритън е роден на 22 ноември 1913 г. в градчето Лоуестофт на югоизточното крайбрежие на Англия. Той свири пиано от малък и като ученик вече прави първите си композиционни опити. Музикалната си подготовка получава при изтъкнатите композитори Франк Бридж, Джон Айрланд и Артър Бенджамин. Като студент в Кралската музикална академия в Лондон Бритън вече има международна известност като композитор. Неговата Симфониета, написана на 20-годишна възраст, се приема възторжено. След няколко камерни произведения композиторът създава прочутите си Вариации върху тема от Бридж. Годините на войната Бритън прекарва в Америка, където написва редица крупни произведения, като Военен реквием (1940) и др. Световната му слава идва след изпълнението на Вариациите върху тема от Пърсел. През същата 1945 г. той написва и първата си опера „Питър Граймз“, която веднага завладява световните сцени. Сетне следват оперите „Похищението на Лукреция“ (1946), „Алберт Херинг“ (1947), детската „Да поставим опера“ (1949), „Били Бъд“ (1951) по сюжет на Херман Мелвил, „Глориана“ (1953), „Завъртането на винта“ (1955 по Хенри Джеймз), „Сън в лятна нощ“ (1960 по Шекспир), телевизионната опера „Блудният син“ (1968), „Оуен Уйнгрейв“ 1970 по Хенри Джеймз), „Смърт във Венеция“ (1973 по Томас Ман) и др. Освен това Бритън прави и някои преработки на опери, като „Просешка опера“ от Гей, „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел. Пише оркестрови произведения, много творби за соло тенор и оркестър, създадени специално за тенора Питър Пийрс. Бритън е автор и на балета „Принцът на пагодите“ (1956 по либрето на големия хореограф Джон Кранко).
Бенджамин Бритън умира на 4 декември 1976 г. в Алдебург.