 |
| Ференц Лист |
Негови родители са Адам и Ана Лист.
На 11 годишна възраст започва да дава концерти като смайва публиката с импровизаторските си способности и бива определян като дете-чудо, някои даже го сравняват с Моцарт.
Концертира във Виена, Париж, Ваймар и Рим. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар. Той е основоположник на новата виртуозна клавирна школа.
През 1854 г. Лист основава „Нововаймарския съюз“. Той е един от основателите (1875 г.) и пръв президент на Академията на музиката в Будапеща.
Близък приятел с Рихард Вагнер, който се жени за дъщеря му Козима.
Причина за смъртта му е пневмония, от която се разболява по време на пътуване и която не забелязва в началния ѝ стадий.
- симфонии - „Данте“ по „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ по „Фауст“ на Й. В. Гьоте;
- 13 симфонични поеми (създател на жанра) - „Прелюдии“ по А. дьо Ламартин, „Тасо“ по Гьоте и др.;
- 2 концерта за пиано, клавирни творби - соната, концертни етюди, валсове („Мефисто валс“);
- 20 рапсодии („Унгарска рапсодия“), фантазии, транскрипции и др.
Автор е и на множество есета, посветени на музиката.
ФЕРЕНЦ ЛЕХАР ( 1870 - 1948 )
 |
| Ференц Лехар |
Знаменитият унгарски оперетен композитор и диригент Ференц Лехар е роден на 30 април 1870 г. в с. Коморн, Унгария в семейство на военен диригент. Майка му е от унгарско семейство. На 5 годишна възраст започва да учи цигулка и пиано. Баща му го записва в Парижката консерватория, където учи цигулка и теория при Антонин Дворжак. Учителят му става негов идеал и у него се затвърждава желанието да стане композитор. След завършване на консерваторията свири известно време на цигулка в състава на един австрийски оркестър, а после няколко години е военен капелмайстор в Будапеща. През този период сътворява маршове, танцова музика, песни, романси и други. Тогава композира прочутия си симфоничен валс “Злато и сребро”.
През 1898 г., след смъртта на баща си, той заема диригентското му място в Будапеща, а година по-късно се установява завинаги във Виена. От 1902 г. е диригент на Виенския оперен театър. Лехар няма успех в операта, но амбицията му се насочва към оперетния жанр. За първата му оперета “Виенски жени”, критиката не се отзовава особено ласкаво, но сред публиката тя има огромен успех. Зрителите са като омагьосани от великолепната музика. Оперетите следват една след друга, като междувременно Лехар пише и детската оперета “Петер и Пахел”, зингшпили, симфонични песни и други прозиведения. През 1910 г., във виенските театри се изнасят едновременно по 200 представления на оперетите “Граф фон Люксембург”, “Княжеско дете” и “Циганска любов”.
В имението си в Бад Ишл той отглежда множество птици и животни, а по време на Първата световна война, изнася концерти пред войнишка публика. Лехар пътува в много европейски страни, където поставя своите оперети. След аншлуса на Австрия с фашистка Германия, той напуска Виена и живее в Цюрих до 1948 г., за да избегне преследването заради еврейската кръв на жена му. Завръща се в Австрия и се установява в Бад Ишл, където умира на 24 октомври 1948 г. на 78-годишна възраст.
Композиторът печели световна слава и уважениеЛехар заема едно от първите места в световното оперетно изкуство. Името му на оперетен класик е свързано със създаването на новия тип виенска оперета, съчетаваща в себе си сантименталната мелодраматичност, характерни елементи с комично-фарсов характер и танцувалност. Тези три главни сфери, в които се развива действието в оперетите на Лехар, довеждат до обособяването на три типа персонажи и съответно амплоа у техните изпълнители.
Музиката на Лехар е свежа, наситена с елегантна мелодичност, с подчертан танцов характер. В нея авторът талантливо използва унгарски, славянски и румънски напеви. В по-късния етап от творчеството си, той постепенно развива в творбите си някои от типичните черти на оперетната драматургия като лайт-мотиви и др. Заради завладяващата мелодичност и достъпност на музиката, оперетите на Лехар продължават да шестват по оперните сцени. И днес той е един от най-популярните оперетни композитори в света.
Творчество: Опери (“Родриго”, “Кукувицата”, “Татяна” и др.), оперети (“Виенски жени”, “Веселата вдовица”, “Мъжът с три жени” и много други), един концерт за цигулка и оркестър, маршове, танцови и симфонични оркестрови песни.
БЕЛА БАРТОК ( 1881 - 1945 )
 |
| Бела Барток |
Творчеството на Бела Барток е изградено със съвършена композиционна техника. То е дълбоко национално унгарско изкуство, с изключително висока художествена стойност, като при това притежава ярко изразени прогресивни тенденции. Композиторът е оставил голям брой произведения от почти всички области на музиката, между които: операта „Замъкът на херцога Синята брада“, балетите „Дървеният принц“ и „Чудесният мандарин“; симфонията „Кошут“, изумителният по своята оригиналност и сила на въздействие Концерт за оркестър, три концерта за пиано и оркестър, концерти за цигулка, за виола; камерна музика, вокал-но-инструментални творби като великолепната „Кантата профана“, оркестрови пиеси, сред които „Унгарски картини“, блестящото „Алегро барбаро“, Музика за пиано и ударни инструменти и пр. Прогресивните тенденции, пронизващи, голяма част от произведенията на Бела Барток са подхранвани от свободолюбивия дух на композитора, яростен противник на фашизма. Прогресивната ориентация на големия унгарски музикант личи и от неговото завещание, писано през 1940 г., в което между другото се казва: „… Докато в Будапеща два площада носят имената на онези две особи (има предвид имената на Хитлер и Мусолини), след моята смърт забранявам да се наименува на мен каквато и да е улица или да се поставя някаква паметна плоча“.
Бела Барток е роден в Нагсенмиклош на 25 март 1881 г. Той изявява изключителния си талант още от най-ранно детство. Музикалното си образование получава в Будапещенската музикална академия и когато я завършва, вече има значителен творчески актив и същевременно си е спечелил име на завършен концертиращ пианист. В търсенето на своя личен стил Барток се опира на унгарския музикален фолклор. Задълбочената му работа над него като изследовател и творец дава забележителни резултати. Приносът на Бела Барток в изследването на фолклора е от световно значение. Творчеството му е неразривно свързано с народните песни и танци, които са претворени в големи художествени форми. С течение на годините интересът към произведенията на унгарския музикант нараства все повече и през второто десетилетие на нашия век той вече има славата на най-значителен съвременен композитор.
В областта на музикалния театър Бела Барток написва всичко три произведения: операта „Замъкът на херцога Синята брада“ (1911) и балетите „Дървеният принц“ (1916) и „Чудесният мандарин“ (1919). Композиторът не може да се примири с настъплението на фашизма в неговата родина и през 1940 г. емигрира в Америка. Там той живее при извънредно трудни условия, които постепенно подкосяват крехкото му здраве.
Бела Барток умира на 26 септември 1945 г. в Ню Йорк, преди да се осъществи мечтата му да види любимата си родина свободна.
ИМРЕ КАЛМАН ( 1882 - 1953 )
 |
| Имре Калман |
Имре Калман е роден на 24 октомври 1882 година в малкото унгарско градче Шиофок край живописното Балатонско езеро. Неговото детство е трудно и тъжно. Баща му се разорява и семейството е принудено да се премести в Будапеща. Тук, в скромната, бедна квартира, посещавана твърде често от съдия-изпълнител, единствената радост и утеха за четиринадесетгодишния Имре е музиката. Мечтае да стане пианист. Младият музикант се занимава с такова усърдие, че осакатява ръката си от упражнения. Лекуването не помага. “С мечтата ми да стана пианист беше свършено завинаги – аз сякаш се строполих от небето на земята”. Въпреки това упоритият младеж не се признава за победен. Едновременно със следването си в Юридическия факултет на Будапещенския университет, Калман постъпва в Консерваторията, в класа по композиция на професор Ханс Кьослер. През 1904 година е неговият композиторски дебют с изпълнение на симфоничната поема “Сатурналия” в залата на оперния театър в Будапеща.
През 1908 година се появява първата оперета на Калман “Есенни маневри”, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро “Есенни маневри” е поставена във Виена, Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена са създадени най-известните му оперети: “Старият Рац” (1912), “Царицата на Чардаша” (1915), “Феята на карнавала” (1917), “Холандката” (1920), “Баядерка” (1921), “Графиня Марица” (1924), “Принцесата на цирка” (1926), “Херцогинята от Чикаго” (1928), “Теменужката от Монмартър” (1930), “Императрица Жозефина” (1936) и др.
В началото на 30-те години, Калман е вече световноизвестен композитор. Специален фестивал, посветен на творчеството му е организиран в Абация. През 1934 година той става кавалер на френския Почетен легион. Но политическите събития в Европа принуждават композитора да напусне Виена през 1938 година. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж. Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ. В течение на осем години той живее в Ню Йорк, но почти нищо не композира. През зимата на 1948-49 година композиторът се завръща във Виена, посрещнат с почест и тържества. Неговите пламенни и жизнеутвърждаващи мелодии прозвучават отново, носейки радост и любов на освободените от ужаса на войната народи. Калман умира на 30 октомври 1953 година в Париж.
През 1908 година се появява първата оперета на Калман “Есенни маневри”, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро “Есенни маневри” е поставена във Виена, Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена са създадени най-известните му оперети: “Старият Рац” (1912), “Царицата на Чардаша” (1915), “Феята на карнавала” (1917), “Холандката” (1920), “Баядерка” (1921), “Графиня Марица” (1924), “Принцесата на цирка” (1926), “Херцогинята от Чикаго” (1928), “Теменужката от Монмартър” (1930), “Императрица Жозефина” (1936) и др.
В началото на 30-те години, Калман е вече световноизвестен композитор. Специален фестивал, посветен на творчеството му е организиран в Абация. През 1934 година той става кавалер на френския Почетен легион. Но политическите събития в Европа принуждават композитора да напусне Виена през 1938 година. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж. Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ. В течение на осем години той живее в Ню Йорк, но почти нищо не композира. През зимата на 1948-49 година композиторът се завръща във Виена, посрещнат с почест и тържества. Неговите пламенни и жизнеутвърждаващи мелодии прозвучават отново, носейки радост и любов на освободените от ужаса на войната народи. Калман умира на 30 октомври 1953 година в Париж.
