Чешки композитори

БЕДРЖИХ СМЕТАНА ( 1824 - 1884 )

Бедржих Сметана

Сметана е велик композитор, създател на чешката национална музикална школа. Под неговото перо са излезли забележителни по своята художествена стойност произведения, в които са разкрити картини от живота и историята на чешкия народ, възпяващи красотата на родната природа. Цялото творчество на Сметана е наситено с патриотичен дух и дълбока любов към всичко родно. Той е автор на осем опери, много симфонични произведения, между които и великолепния цикъл от шест симфонични поеми „Моята родина“, камерни творби, пиеси за пиано, песни и др. Всички негови композиции са написани в духа на чешкото народно звукотворчество. Значението на Бедржих Сметана за чешката музика е такова, каквото е Глинка за руската. Със своето изключително дарование и патриотизъм Сметана извоюва на своето творчество право на траен живот, а заедно с това и световен авторитет за родната си музика.
Бедржих Сметана е роден на 2 март 1824 г. в градеца Литомишл. От най-ранно детство той учи цигулка и пиано, като проявява голямото си дарование. Сериозно обучение по музика започва по време на гимназията. По това време прави и първите си композиционни опити, главно пиеси за пиано. На 17-годишна възраст Сметана вече е отличен пианист. През 1843 г. той заминава за Прага, където постъпва в Консерваторията като ученик на Йозеф Прокш. След четири години Сметана завършва музикалното си образование. Отначало се впуска в концертна дейност, но тя не може да му осигури издръжката и той започва да се занимава и с даване на уроци. С помощта на Лист Сметана открива частна музикална школа в Прага. Заедно с работата си като педагог той създава редица произведения.
През 1848 г. Сметана взима активно участие в революционните събития. Пише маршове, песни за една приветствена увертюра. След потушаването на въстанието за чешкия народ настъпват още по-тежки времена. Именно тогава Сметана развива широка музикална и обществена дейност. През 1856 г. композиторът заминава за Гьотеборг в Швеция, където става диригент на симфоничния оркестър. През петте години, прекарани в чужбина, Сметана създава много творби. Там той се запознава лично с Лист, който го окуражава. Сега младият композитор написва първите си ценни произведения, между които и симфоничните поеми „Ричард III“ (1858), „Лагерът на Валенщайн“ (1859) и „Хакон Ярл“ (1861).
Животът в чужбина не допада на Сметана и през 1861 г. той се завръща в родината си. Две години след това той завършва първата си опера на историческия сюжет „Бранденбургците в Чехия“, която има огромен успех. Наред с творчество Сметана активно се занимава с обществено-музикална дейност. Той е диригент на Пражкия театър, председател на едно културно дружество и др. През 1866 г. композиторът завършва втората си опера — „Продадена невеста“. Това е неговият истински шедьовър, който направи името му безсмъртно. След това се зареждат „Далибор“ (1867), „Либуша“ (1872), „Двете вдовици“ (1874), „Целувката“ (1876), „Тайната“ (1878), „Дяволската стена“ (1882). Обаче творческите интереси на Сметана не се затварят само в операта. Той пише и други произведения, от които най-значително е „Моята родина“, цикъл от шест симфонични поеми: „Вишеград“, „Вълтава“, „Шарка“, „По чешките поля и гори“, „Табор“ и „Бланик“.
През 1874 г., когато Сметана пише „Вълтава“, композиторът внезапно оглушава. Това го измъчва извънредно много, но той успява да довърши целия цикъл, както и да напише още редица творби, между които последните опери, двата си струнни квартета и др. В края на живота си Сметана е в много лошо здравословно състояние.
Бедржих Сметана умира на 12 май 1884 г. в Прага.


АНТОНИН ДВОРЖАК ( 1841 - 1904 )

Антонин Дворжак

Наред със Сметана, Антонин Дворжак е най-големият чешки композитор. Той е оставил голямо творческо наследство. Някои от произведенията му като симфонията „Из новия свят“, бляскавият Концерт за виолончело и оркестър, Славянски танци, операта „Русалка“ и много други, са си извоювали безсмъртна слава. Дворжак съвсем справедливо е смятан за класик на чешката музика, който не само допринася за изграждането на националния музикален стил, но и за издигането на авторитета и широката популярност на чехословашкото музикално изкуство. Творбите на Дворжак покоряват и днес сърцата на хората със своята мелодичност, органическа връзка с народното творчество и своеобразието си.
Антонин Дворжак е роден на 8 септември 1841 г. в селото Нелахозевес, недалеч от Прага. Най-голямото от осемте деца на бедния гостилничар отрано проявява влечение към музиката и започва да свири на цигулка. За да помогне на баща си, Дворжак постъпва на работа като чирак едва тринайсетгодишен. Но тежката работа не го откъсва от музиката. През 1857 г. той е приет в Органната школа в Прага. Още като студент прави сполучливи композиционни опити. Работи като църковен органист, а след завършването на школата става оркестрант във „Временен театър“, където диригент е Бедржих Сметана. Сравнително добрата му работа дава възможност на Дворжак да се отдаде на напрегната творческа дейност. През 1870 г. завършва първата си опера „Алфред“, а след една година — комичната „Цар и въглищар“, но и двете не му донасят успех. Едва с операта си „Твърдоглавци“, завършена през 1874 г., Дворжак си спечелва известност и признание.
През 1875 г. той се запознава с Брамс. Двамата стават истински приятели. Брамс се възхищава от мелодическата му изобретателност. Той признава: „Щях да бъда щастлив, ако темите, които Дворжак използува като странични, аз бях написал като главни партии“. Брамс допринася много и за популярността на своя чешки колега и приятел.
С оперите си „Хитрият селянин“ (1877), която има сюжет, близък до „Продадена невеста“ на Сметана, и „Якобинецът“ (1878) Дворжак си спечелва слава на най-голям чешки композитор (Сметана умира през 1884). Но освен на опери той е автор и на три симфонии, инструментални концерти, „Стабат матер“, песни, както и на първата серия Славянски танци. Прочува се и като диригент. Редовно гостува и във Виенската филхармония и в редица страни; в Англия е един от най-често канените диригенти. Занимава се и с педагогическа дейност като професор, а по-късно и като ректор на Пражката консерватория. И въпреки многобройните си ангажименти той упорито и напрегнато твори. Зареждат се Втората (Шеста) симфония, Третата (Седма), прочутата Четвърта (Осма) в сол-мажор, както и концертите за цигулка и пиано. Не го напуска интересът му към музикално-сценичния жанр. През 1882 г. написва операта „Димитрий“.
През 1892 г. Дворжак е поканен за директор на новооснованата консерватория в Ню Йорк. Там той завършва знаменитата Пета (Девета) симфония „Из новия свят“ и Концерта за виолончело. Животът в Америка дотегва на композитора и след три години той се завръща в родината си. След това написва много нови произведения, между които и най-хубавите си опери „Дяволът и Кача“ (1899), „Русалка“ (1900) и последната, „Армида“ (1903).
До края на живота си — 1 май 1904 г., Дворжак продължава да работи и обогатява творчеството си с редица увертюри, симфонични поеми, песни, инструментални пиеси, камерна музика и др.


ЗДЕНЕК ФИБИХ ( 1850 - 1900 )
 

Зденек Фибих

Освен Сметана и Дворжак ярка личност през този период е Зденек Фибих (1850-1900). Творчеството му е много разнообразно, песните му имат интимен характер, клавирните произведения са застъпени предимно от лиричен цикъл "От планините" и "Соната си мажор" за четири ръце. Оркестралното му творчество обхваща всички форми от онова време - "Трета симфония в ла минор" принадлежи към най-добрите чешки симфонии на XIX в. освен тези на Дворжак. От оперите на Фибих най-важните са "Месинска булка" и "Шарка". Съществена част от оперите на Фибих са мелодрамите, преди всичко трилогията "Хиподамия" по текст на Я. Връхлицки.

ЛЕОШ ЯНАЧЕК ( 1854 - 1928 )

Леош Яначек

Яначек е един от най-значителните и най-оригиналните чешки композитори от последните десетилетия на миналия век и началото на настоящия век. Неговото творчество донася на чешката музика нещо ново и своеобразно, а произведенията му са сериозен принос в родната му култура. Леош Яначек е създал голямо творчество в почти всички области на музиката: опери, оркестрови произведения, вокално-инструментални творби, камерна музика, хорови песни, пиеси за пиано и др. Той е направил голям брой обработки на народни песни, а също така е и автор на редица теоретични трудове. От цялото творчество на Яначек най-ценни са неговите две опери, между които със своите високо художествени качества изпъкват „Йенуфа“, „Катя Кабанова“, „Пътешествията на пан Браучек“, „Хитрата лисичка“, „Из мъртвия дом“ и др. От симфоничните му работи трябва да се отбележат прочутата Симфонета, известната рапсодия „Тарас Булба“ и Лашки танц. Едно от най-значителните произведения на Яначек е „Глаголска меса“ за солисти, хор, оркестър и орган. Всички творби на композитора се отличават със своята хуманистичност, правдивост и подчертана народност. Леош Яначек винаги влага дълбока идейност в произведенията си и се бори срещу несправедливостите в живота на хората. Музиката на композитора е изградена с високо професионално майсторство и притежава дълбока емоционална сила.
Леош Яначек е роден на 3 юли 1854 г. в моравското село Хуквалиди в учителско семейство. От малък проявява склонността си към музиката: като дете пее в един църковен хор. 18-годишен Яначек става учител, но после постъпва в Органната школа в Прага, която завършва през 1876 г. Той създава първите си зрели произведения като студент, обаче твърде взискателен към себе си, решава да продължи образованието си и учи последователно в Лайпцигската и Виенската консерватория. През 1880 г. Яначек става преподавател по музика в института за учители в Бърно. Тук наред с творчеството и педагогическата си работа, той активно се занимава с изучаване на народната песен и с обществена работа. Яначек организира Органна школа в Бърно, а по-късно и филиала на Парижката консерватория в този град. Основател е на известните Моравски музикални тържества.
В композиционната си дейност Яиачек оказва предпочитание към оперния жанр. Своите девет опери той създава в продължение на повече от 30 години. Първата от тях — „Шарка“ (1888), върху популярния чешки сюжет, на който Сметана написва своята симфонична поема: през 1897 г. ще се изнесе и операта със същото наименование от Зденек Фибих. Това произведение е едно от любимите на Яначек и той ще му направи няколко преработки, or които последната през 1918 г. След три години композиторът завършва едноактната си опера „Началото на романа“, а след това в продължение на няколко години работи върху своя шедьовър — „Йенуфа“, или „Нейната заварена дъщеря“ (1904). Оттук започва активният творчески период на композитора Яначек. Почти едновременно с „Йенуфа“ завършва и следващата си опера — „Съдба“ (1904). „Пътешествията на пан Браучик“ по повестта на бележития чешки писател-класик Сватоплук Чех (1846–1908) отнема на композитора почти едно десетилетие (1917). След това Яначек избира за сюжет на следващата си опера драмата на руския писател А. Н. Островски „Буря“, изнесена с голям успех под името „Катя Кабанова“ през 1921 г. Две години по-късно се поставя също така една забележителна оперна творба на Леош Яначек — комичната опера „Хитрата лисичка“, която по своята оригиналност е уникална в оперната литература. Последните две опери на Яначек са „Делото Макропулос“ (1925) по пиесата на Карел Чапек и „Из мъртвия дом“ (1928) по „Из записките за мъртвия дом“ от Достоевски.
Леош Яначек става известен композитор извън своята родина твърде късно — в последните години от живота си. Той бива удостоен с големи отличия и става член на редица академии.
Яначек умира на 12 август 1928 г. в Острава.


ВИТЕСЛАВ НОВАК ( 1870 - 1949 )
 

Витеслав Новак

С Витеслав Новак (1870-1949) започва офанзивата на т. нар. чешка модерна. Учи в Пражката консерватория при Дворжак. Като професор на майсторския клас по композиране възпитава цяло поколение родни и чужди, преди всичко славянски композитори. От 1897 г. се опира в творбите си на народните песни, главно словашки и моравски. Посвещава им множество оригинални редакции (особено "Словашки песни"). Това влияние се проявява и в оркестралната "Словацка сюита". Използването на народни песни е много ярко изразено в композициите за пиано ("Моят май", "Соната ероика") и в симфоничната поема "В Татрите". Обогатява цветните си и хармонични идеи с импресионизма, но успява да избегне опасността му с акцент върху устойчивата структура (примерно "Томан и самодивата"). Отчетливи музикални идеи и техническа независимост бележат зрелия творчески период на Новак. Започва с фантазията "Бурята" и цикъла за пиано "Пан". През следващите години се концентрира върху драматическата област - резултат от което са оперите "Звиковско дяволче", "Фенер", и балета "Никотина". 

 

 

ЙОЗЕФ СУК ( 1874 - 1935 )

 

Йозеф Сук

Съвсем други тонове внася в чешката музика друг ученик на Дворжак - Йозеф Сук (1874-1935). С непосредствената си музикалност и многостранните си заложби Сук напомня за своя учител, а по-късно и тъст, но инструменталното му богатство се развива и индивидуализира. Реагира на световното развитие и засилва поетическата си своенравност, изразителността на изказа си, особено в мелодичността и ритъма. Това развитие се отразява преди всичко в оркестралните му творби. "Струнна серенада" (1892) и "Симфония ми мажор" са съвсем Дворжакови, но още в музиката към приказката на Зейер "Радуз и Махулена" и в "Под ябълките" силно се проявяват особените черти на Сук. Много убедителни са "Фантастично скерцо" и симфоничната поема "Прага". Върхът на творчеството на Сук са редица програмни симфонични произведения, които заедно образуват цялост: тъжната симфония "Азраел" (реакция на смъртта на А. Дворжак и дъщеря му Отилие - съпругата на Сук), музикалната поема "Приказката на лятото", "Узряване" и "Епилог".