 |
| Йозеф Хайдн ( 1732 - 1809 ) |
Йозеф Хайдн е велик представител на виенската класическа школа.Неговото камерно и симфонично творчество, започнало в 50-те години на ХVІІІ в., съдейства за създаването на нови жанрове и форми на инструменталната музика.Най-високите постижения на Хайдн- Лондонските симфонии и последните му квартети, са блестящ резултат от продължителната творческа еволюция на композитора.В ранните произведения на Хайдн, както и в инстументалната музика на италианските, чешките, манхаймските, немските майстори, се утвърждават основните типове инструментална музика, новите принципи на инструментално-симфонично мислене, подготвя се класическият стил в музиката; творбите му от късния творчески период са част от най-високите постижения на световната класика.
Оставил огромно творческо наследство почти във всички жанрове и форми на музикалното изкуство( композиторът е писал опери, меси, оратории, симфонии, концерти, камерни инструментални ансамбли за различни състави, произведения за инструменти-соло, хорове, вокални ансамбли, песни ), Хайдн заслужено получава световно признание главно в областта на инструменталната музика.Именно тази сфера определя най-голямото историческо и художествено значение на неговото творчество.В творчеството на Хайдн сонатно-симфоничният цикъл достига своя връх.Именно затова Хайдн влиза в историята като основоположник на класическата симфония и квартета.
Животът и творческата дейност на Хайдн са типична за музикалния бит на ХVІІІ в. Картина: в детските години- пеене в съставен от момчета църковен хор и изучаване на композиторския “занаят”, след това- придворна служба и ръководство на оркестрова капела в продължение на много години.Но изминал дългогодишен житейски път, едва на преклонна възраст оставил службата си при двора, Хайдн достига най-високо майсторство.
Така се създава естествено разделяне на творческия живот на Хайдн на три периода, като именно третият период е най-важен и значителен.Тези три периода могат да се определят по следния начин: години на художествено формиране до постъпването на служба при граф Естерхази (1751-1761), години на работа като капелмайстор и композитор при граф Естерхази (1761-1791), последни години на живот и творчество-период на висше художествено майсторство (1791-1809).
Хайдн е роден през 1732 г. в австрийското село Рорау в семейството на майстор на карети.Той расте в музикалната атмосфера на народните песни и танци на Австрия, сред които в родните му места били особено разпространени славянските, най-вече хърватските напеви.Именно австрийската народна музика е била онази музикална почва, върху която се развива талантът на Хайдн.Мелодиката на широко разпространените южнонемски, унгарски, славянски песни и танци е интонационната основа на Хайдновата музика.
Следващият важен етап в художественото развитие на младия Хайдн е свързан с работата му в църковен хор - отначало в Хайнбург, а след това във Виена в катедралата “Св. Стефан”.Изпълненията на произведения от старите майстори му помага да проникне в тайните на полифоничното майсторство.На 17-годишна възраст Хайдн е уволнен поради мутация на гласа.В следващите две години получава епизодично различни работи, една от които е акомпанятор при знаменития на времето си композитор Николо Порпора.Акомпанирайки на неговите ученици, Хайдн извънредно много разширява знанията си в областта на оперната литература от онова време.
Усвояването на най-същественото и нужното от заобикалящия го музикален живот - това е най-важният резултат от първия период в творчеството на Хайдн.Създадените от него квартети и симфонии определят основната линия в творчеството на композитора и вече съдържат характерните черти на неговото инструментално мислене.
Вторият период в творческата дейност на Хайдн е свързан с капелмайсторската и композиторската му работа при граф Естерхази.Въпреки многото административни задължения, с които е натоварен, Хайдн твори интензивно.Още през първата година на пребиваването си тук той пише три симфонии с програмни заглавия: “Утро”, “Пладне” и “Вечер”.В тях ясно проличават чертите на бъдещите, зрелите произведения на композитора - народностна основа на музиката, хумор, динамически и тематични контрасти.
По-голямата част произведения от този период се характеризират с жизнерадост, бодрост, народнотанцов характер.През този период се появяват произведенията “Траурна симфония”, “Прощална симфония” и други.В 60-те - 70-те години Хайдн работи в областта на оперния жанр, особено се открояват оперите “Аптекарят” и “Лунният свят”.
Средата на 80-те години е забележителна с дружбата с Моцарт.В произведенията на Хайдн от края на 80-те - 90-те години при цялото им индивидуално своеобразие може да се открие творческо асимилиране на някои принципи на Моцартовия симфонизъм-разширен мащаб на тематичното развитие, обогатяване на тоналните планове,тенденция към цялостност и единство на симфоничния цикъл.
Към най-хубавите творби на Хайдн от 80-те се отнасят така наречените Парижки симфонии.Те в много отношения подготвят най-високите постижения на Хайдновия симфонизъм - знаменитите Лондонски симфонии, първите шест написани специално за първото му пътуване до Лондон, а другите шест- за второто.
С напускането на службата при Естерхази и първото пътуване до Лондон започва третият период в творчеството на Хайдн.Лондонските симфонии във всяко отношение са апогей и блестящ завършек на творческия път на великия композитор в областта на симфоничната музика.В Лондон австриецът слуша ораториите на Хендел и под тяхно влияние след завръщането си във Виена създава две монументални оратории - “Сътворението на света” и “Годишните времена”.
Последните години от живота на Хайдн преминават в творческо мълчание.Грандиозните социални сътресения на времето плашат композитора, изцяло свързан чрез възпитанието и светогледа си с отминалия век.Хайдн умира във Виена през 1809 година.
ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ ( 1756 - 1762 )
 |
| Волфганг Моцарт ( 1756 - 1762 ) |
 |
| Моцарт като дете |
Волфганг Амадеус Моцарт е австрийски композитор, инструменталист и диригент, виден представител на Виенската класическа школа с огромно по обем творчество във всички музикални жанрове, съществуващи по негово време - общо над 600 композиции, включващи произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, пиано, оперната и хоровата музика. Творбите му са едни от най-популярните сред европейските класически композитори и са неразделна част от стандартния концертен репертоар.Според съвременниците си, Моцарт притежава феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар. На основата на немския зингшпил и на италианската опера той създава класическите опери "Отвличане от Сарая", "Сватбата на Фигаро", "Дон Жуан" и "Вълшебната флейта". Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади, "Реквием" и други. Собственият му каталог се води от 9 февруари 1784 г., но до това време е написал вече около 450 творби.
Моцарт е роден в Залцбург, Австрия на 27 януари 1756 г. Син е на известния композитор и педагог Леополд Моцарт и на Ана Мария Моцарт (1720 - 1778). Моцарт е седмото дете в семейството. На втория ден след раждането си той е кръстен при което му се дава името Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart. Първите две имена са на светеца Йоан Златоуст, а петото име се променя няколко пъти през живота му: на латински: Amadeus, на немски: Gottlieb, на италиански: Amadeo. Самият Моцарт предпочита Волфганг.Родната къща на Моцарт се намира на улица Гетрайдегасе № 9 в град Залцбург. Известна е с големия си брой предмети и инструменти от епохата на ранното детство на Моцарт, което я прави едно от най-посещаваните места в града от любители на музиката от цял свят.
Волфганг Амадеус Моцарт проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст, композира на 5, а когато е на 6, свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.
През 1762 година Леополд Моцарт предприема заедно със сина си и дъщеря си Ана (също с музикален талант, която свири на клавесин) гастроли в Мюнхен и Виена, а след това до Париж, Лондон и много други градове в Холандия, Германия и Швейцария. Навсякъде концертите преминават при огромен успех, а детето-чудо предизвиква възторг и удивление. Бащата представя Волфганг и сестра му Нанерл (както я наричат) на кралските фамилии в Европа и спечелва цяло състояние - дукати и златни кутии за енфие. Кралица Мария Тереза се залива от смях, крал Джордж III е очарован, а Гьоте си спомня как се възхищавал на „малкия мъж със смешна прическа и шпага“. През 1763 година в Париж са издадени първите сонати на Моцарт. По време на пътешествията малкият гений се среща с много музиканти и композитори, като най-голямо влияние върху него оказва Йохан Кристиан Бах, с който се среща през 1764 и 1765 година. Пътуванията са изтощителни и понякога при примитивни условия а отделно семейството често трябва да чака почтително и търпеливо да му бъде заплатено.
Когато е на 10 години, славата му на вундеркинд започва да помръква. През 1765 г. заедно с Нанерл работи в английската кръчма "Суон енд харп" от 12 до 3 ч. през нощта за два шилинга и шест пенса. Семейството се прибира в къщи през 1766 г., но девет месеца по-късно отново заминава, този път за Виена, където надеждите им за успех на Моцарт като оперен композитор са попарени поради интриги. Според Леополд, Волфганг е саботиран по настояване на Кристоф Вилибалд Глук. А и оркестърът не приема диригентството на своенравния 12-годишен хлапак. От 1766 до 1769 година живее в Залцбург и Виена и изучава творчеството на Георг Фридрих Хендел, Алесандро Страдела и други майстори. По това време написва и първите си опери - "Аполон и Хиацинт", "Мнимата простота", "Бастиен и Бастиена".
Моцарт прекарва 1769 г. в Залцбург, а през 1770 - 1773 на три пъти посещава Италия, където написва две опери и една серенада, които са представени в Милано при голям успех. Там той има възможност да контектува и да се учи от знаменития композитор и музикален педагог Падре Мартини. Започва оформянето на големия музикант и кариерата му набира сила. През 1773 г. посещава Виена, където написва няколко струнни квартета и група симфонии, между тях са 25-а и 29-а симфония. През 1769-1781 е концерт-майстор на придворната капела в Залцбург. На 16 декември 1771 година архиепископ Шратенбах умира и неговият нов работодател става архиепископ Колоредо. При него Моцарт получава първата си постоянна работа. Новият църковен господар не е почитател на изкуствата. Той налага основни правила за свирене по време на литургии - музикалното озвучаване не трябва да трае повече от 15 минути. "Аз живея в една страна, където музиката има много малко късмет", споделя Моцарт в едно писмо.
От друга страна Моцарт е с късмет, че има работа. По това време музикантите не са на почит и извън църквата музиката също не е на почит. В операта хората отиват, за да се веселят и напият, а музиката се слуша без особено внимание. При това публиката е разделена на фракции, всеки има своите фаворити и обижда опонентите.
Периода от 1774 до 1777 г. прекарва в Залцбург, като през това време написва симфонии и своите концерти за цигулка, шест сонати за пиано, няколко серенади и първия си концерт за пиано.
Моцарт не е щастлив в родния си град. През 1776 решава да го напусне. Но архиепископът не пожелава да го пусне и свободолюбивият Волфганг напуска работа. Той иска да живее с удобствата на аристократ, макар да не харесва тяхната суета и среда. След една година подготовка, през 1777, Моцарт заминава с майка си, най-напред за Мюнхен, след това Аугсбург и накрая за Манхайм, където се сприятелява с много други музиканти. Тук той се влюбва и в младата Алоиза Вебер, една от 4-те дъщери в музикалното семейство. Баща му не е доволен от тези му занимания и му напомня, че трябва да намери работа. Волфганг Амадеус Моцарт заминава за Париж на 14 март 1778. Това е дълго пътуване с карета, придружено с лишения, тежки и нехигиенични условия. На 3 юли 1778 майка му се разболява тежко и умира.
Годините 1779 - 1780 прекарва отново в Залцбург, композирайки симфонии, концерти, серенади и драматична музика. През цялото това време операта остава в центъра на неговите амбиции. Поради разногласия с работодателя си през 1781 г. е уволнен и живее от преподавателска дейност, публикувайки своята музика, свирейки по забави и публични концерти.
Моцарт е само на 25 години през 1781, а зад гърба си има вече огромен брой музикални произведения. Но той чувства празнота, защото обществото не може да познае гения и по това време той единствен вярва и знае, че е най-великият музикант и композитор. Висок е само 160 см, слаб и с бледа кожа.
Новата кариера на Моцарт във Виена започва окуражаващо. Той изнася концерти като пианист, а също така композира и се установява като много добър композитор. През 1782 пише операта "Отвличане от сарая" по поръчка на император Йозеф II чиято премиера на 16 юли 1782 преминава при небивал успех. Веднага след това започва да се поставя във всички немскоговорещи страни. В периода 1782-1783 Волфганг усилено изучава Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. Моцарт и Йозеф Хайдн стават приятели, от 1783 до 1785 година Моцарт създава 6-те знаменити струнни квартета, посветени на Йозеф Хайдн, който е майстор в този жанр и който е дълбоко поласкан и трогнат от жеста.
От 1786 година настъпва изключително плодотворен период от живота му, през който той непрекъснато работи. През същата година Волфганг Амадеус Моцарт написва операта "Сватбата на Фигаро" за рекордните 5-6 седмици. Във Виена премиерата минава незабелязано, но в Прага жъне огромен успех. На следващата година в Прага по поръчка на директора на операта той написва новата си опера "Дон Жуан". От 1787 г. е придворен композитор на прилична заплата, като работата му се състои в композиране на танцова музика за баловете в двореца. Няколко месеца преди премиерата през октомври, на 28 май 1787 година умира баща му Леополд. Това го съкрушава и оказва влияние върху написването на отделните партии на операта. През 1790 година написва операта "Така правят всички", а в годината на смъртта си, 1791, "Вълшебната флейта". Освен опери, той пише сонати, концерти и симфонии. Моцарт живее във Виена до края на живота си. Предприема различни пътувания до Прага, Берлин (1789 г.), Франкфурт (1791 г.) по различни поводи.
Волфганг Амадеус Моцарт се запознава с третата дъщеря на госпожа Вебер, Констанца. Той е на 26, а тя на 19. Двамата решават да сключат брак на 4 август 1782 година в катедралата Сент Етиен. Баща му никога не одобрява този брак, дори се опитва да го спре, но писмото му пристига твърде късно. Той се държи много резервирано към снаха си до края на живота си. Въпреки всичко това следват 9 години на щастлив брак, младите се смеят заедно, а щедростта им е пословична и парите бързо свършват. Констанца не е красива като по-голямата си сестра, но има добро сърце и се грижи за съпруга си. През по-голямата част от брака тя е болнава или бременна и често прекарва дълго време на легло. За девет години ражда 6 деца, но само две от тях остават живи.
Съпруга:
Констанца Вебер (5 януари 1762 - 6 март 1842)
Деца:
· Реймунд Леополд (17 юни 1783 - 19 август 1783)
· Карл Томас Моцарт (21 септември 1784 – 31 октомври 1858)
· Йохан Томас Леополд (18 октомври 1786 – 15 ноември 1786)
· Тереза Констанца Аделхайд Фредерике Мария Ана (27 декември 1787 – 29 юни 1788)
· Ана Мария (умира веднага след раждането (25 декември 1789)
· Франц Ксавер Волфганг Моцарт (26 юли 1791 – 29 юли 1844)
Волфганг Амадеус Моцарт умира на 5 декември 1791 година след кратко боледуване, ненавършил 36 години.
ФРАНЦ ШУБЕРТ
 |
| Франц Шуберт |
Франц Шуберт подобно на баща си завършва учителската семинария през 1814 г. и започва работа като помощник-учител при него, където остава до 1818 г. Годините 1815 – 1816 са едни от най-продуктивните за музиканта. През 1815 г. той съчинява две симфонии, две меси, четири оперети, няколко струнни квартета и около 150 песни. През 1816 г. завършва още две симфонии – “Трагичната” и част от пета симфония в бемол мажор, както и още една меса, и над 100 песни, сред които “Скитник” и известния “Горски цар”. Последните две получават голямо признание сред виенските меломани. За разлика от други известни композитори – Моцарт, Бетховен, Лист , Шопен, той не е инструментален виртуоз и не е представя лично произведенията си. Шуберт печелел твърде малко. Препитавал се с уроци по музика и бил принуден да живее при свои приятели – композитори, поети и др. Шуберт започнал да издава музикалните си произведения едва през 1821 г. Много от тях са изпълнени за първи път десетилетия след смъртта му.
С помощта на свои приятели, той започва работа като учител по музика на дъщерите на Йохан Естерхази в лятната му резиденция в Унгария през 1818 г. Връщайки се във Виена, Шуберт получава поръчка за написване на операта “Братя – близнаци”. Тя е завършена през 1819 г. и изпълнена в “Кертнертортеатър” през юни 1820 г. Лятната ваканция Шуберт прекарва в Горна Австрия и съчинява известния квинтет за фортепиано “Форел” (ла мажор).
Следващите години се оказват трудни за композитора, защото не му е присъщо да спечелва благосклонността и покровителството на влиятелните виенски музикални деятели. През февруари 1822 г. той завършва операта “Алфосо и Естрела”, а през октомври “Недовършената симфония” (си минор). Следващата година операта му не е поставена на сцена, както и новите две опери, които композира. Но Шуберт не престава да създава музикални произведения. Той отново става учител в семейство Естерхази. Лятното прекарване в имението в Унгария подобрява значително здравето му. Той съчинява там два опуса за фортепиано за четири ръце и вариации на оригиналната тема в ла бемол мажор. През 1825 г. отново посещава Горна Австрия. Шуберт се опитва да получи щатна държавна длъжност на капелмайстор, но не успява. През 1826 г. създава последния си струнен квартет (сол мажор) и песни по творби на Шекспир.
През 1828 г. се появяват първите тревожни признаци за влошеното здраве на композитора. Независимо от това, той създава шедьовър след шедьовър: симфония в до мажор, вокален цикъл, наречен по-късно “Лебедова песен”, струнен квинтет в до мажор и три сонати за фортепиано. Както и преди, издателите отказвали да публикуват крупните му съчинения или му плащали нищожно малко, независимо от голямата му популярност във Виена. Франц Шуберт умира на 31 години, на 19 ноември 1828 г. По негово желание той е погребан до Бетховен, починал година по-рано на 22 януари 1888 г.
Франц Шуберт е гениален австрийски композитор, един от най-талантливите представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката. Той е автор на над 600 солови песни по стихове на Гьоте, Фридрих Шилер, Хайнрих Хайне и др., 9 симфонии (най-известна от които е осмата – “Недовършена”), около 20 опери, 17 увертюри, 15 струнни квартета, камерни ансамбли, клавирни творби – сонати, валсове, фантазии, музикални моменти и др.
АНТОН БРУКНЕР
 |
| Антон Брукнер |
Роден е в селцето Ансфелден, близо до австрийския град Линц. Той е първото от единайсетте деца в семейството на селски учители. Началното си музикално образование получава от баща си. Сам се упражнява да свири на орган за да стане по-късно бележит органист – виртуоз, без никога да е вземал уроци при школуван преподавател. Тринайсет годишен постъпва като хорист при манастира „Св. Флориан”, където освен пеене учи пиано, цигулка и музикална теория. В периода 1841 – 1845 г. е назначен за помощник-учител във Виндхааг и Кронсторф, където продължава музикалното си самообразование и прави първите си композиционни опити. През 1845 година печели конкурс за учителско място в манастира „Св. Флориан”, където от 1848 година е и щатен органист. В манастира Брукнер остава до 1855 г, когато печели конкурса за органист при катедралната църква в Линц. На това място музикантът прекарва 12 години, като активно се занимава с композиция.
През 1861 г. предизвиква възторга на изпитната комисия във виенската консерватория, където се явява на конкурс по орган и теория на музиката. Три години по-късно, през 1864 година изнася в Линц първия си авторски концерт, а през 1868 година, отново в Линц, дирижира първата си симфония, две години след написването ѝ. Същата година е назначен за помощник-органист при придворния параклис във Виена, преподава орган, хармония и контрапункт във Виенската консерватория, преподава музика и в педагогическия институт в града. Междувременно при огромен успех изнася концерти на орган в Париж, Берлин и Лондон.
Награден е с ордена „Франц Йосиф” (1886 г.). През 1891 Виенският университет му присъжда титлата „Доктор хонорис кауза”. Според последната му воля е погребан в манастира „Св. Флориан”.
През 1928 г. във Виена е създадено Брукнеровото музикално общество. В Линц се провежда фестивал на негово име.
Композиторското поприще на Брукнер започва късно - той е на около 40 години, когато се появява първото му значително произведение. В творческия си път той постоянно се сблъсква с неразбирането на съвременниците си: всепризнат е като органист и педагог, но като композитор остава недооценен. Много от големите му творби не са изпълнявани приживе, а други са изпълнени с огромно закъснение – Втора симфония е изпълнена 22 години след написването ѝ, Трета – 13, Четвърта – 16, Пета – 23, Шеста – 18. Едва седмата му симфония пожънва успех и получава заслужено признание - Брукнер тогава е вече на 60 години.
Като композитор Брукнер се концентрира главно върху симфоничната и хоровата (религиозна) музика. Основно влияние върху творчеството на автора оказва австрийската барокова музика, симфонизмът на виенските класици (най-вече Шуберт) и органовата музика, както и творбите на Вагнер, пред когото Брукнер благоговее въпреки някои теоретични разногласия с него. В симфониите си се придържа към класическата четиричастна форма, като обогатява само оркестрирането и музикалния език. В областта на църковната музика създава няколко големи ораториални творби.
Симфонии – девет (и две с необичайна номерация - 00. (или Studiensinfonie) и 0.("Nullte" Sinfonie)). От последната Брукнер композира първите три части преди смъртта си. Поради това, че той е редактирал симфониите си често под влияние на свои ученици и приятели, вземайки техните съвети под внимание, симфониите му са известни в много различни редакции.
От църковните произведения трябва да бъдат отбелязани „Те Деум”, три големи меси и Реквием, „150 псалом” за солисти, хор и оркестър.
Брукнер е автор на едно единствено камерно произведение – струнен квинтет.
Един от големите поклоници и последователи на Брукнер е неговият ученик Густав Малер.
Голям принос в популяризирането на музикта на Брукнер в по-ново време имат диригентите Вилхелм Фуртвенглер, Гюнтер Ванд, Херберт фон Караян, Серджо Челибидаке, Даниел Баренбойм, Елиаху Инбал, Георг Тинтнер, Карло Мариа Джулини и други.
ЙОХАН ЩРАУС - СИН
 |
| Йохан Щраус - син |
Неговият баща предвижда за сина си бъдеще като държавен служител. Действително от 1841 Йохан учи счетоводство, но междувременно неговата майка Анна му позволява скришом от баща му да взема уроци по цигулка и теория на музиката. През октомври 1844 изнася своя първи концерт, който пожънва огромен успех. Прави турнета в Европа и Америка. След смъртта на баща си, застава начело на неговия оркестър и става диригент на "дворцовите балове". През 1871 моли да напусне този пост, който е даден на брат му Едуард. До момента Щраус композира само бална музика, която му спечелва прякора "Кралят на валса".
През 1864 среща Жак Офенбах, който го окуражава да композира оперети, които обаче Щраус нарича „смешни“. На 10 февруари 1871 във Виена е премиерата на първата му оперета (Indigo und die 40 Räuber). През 1874 е примиерата на тази, която ще стане най-известната му оперета - "Прилепът" (Die Fledermaus). Тази оперета влиза в репертоара на Виенската опера и до днес е единствената оперета, която се изнася там. Следва цяла серия от нови оперети, сред които "Една нощ във Венеция" (Eine Nacht in Venedig). През 1876 получава позволение да построи жилище във Виена и по случай 40-годишнината от неговия дебют получава виенско гражданство. През 1885 представя "Цигански барон" (Zigeunerbaron), след което следват по-малко известни оперети. Неговата последна оперета "Виенска кръв" е представена през 1899, след смъртта му. Щраус композира общо 18 оперети и 145 валса. Много паметници във Виена го опоменават. Щраус се жени 3 пъти. Първата му жена умира през 1878. След няколко седмици се жени за певицата Ернестине Хенриете Ангелика Дитрих, която изоставя през 1882. В католическа Австрия разводите не са позволени, заради което той се отказва от своето австрийско гражданство и получава това на Сакс-Кобургготското херцогство. През 1887 се жени в двореца „Кобург“ във Виена за Аделе Дойч. Щраус няма деца. Интересно е да се отбележи, че в благодарност на това решение Щраус пише няколко произведения за членове на Сакс-Кобургкското семейство (включително и на кралица Виктория), сред които и две посветени на българската княжеска двойка:
- "Festmarsch" (op. 452), марш в чест на Фердинанд І, княз Български;
- "Hochzeitsreigen" (op. 453), Валс за княгиня Мария Луиза.
ГУСТАВ МАЛЕР
 |
| Густав Малер |
Семейството на Малер произхожда от източната част на Чехия, където баба му по бащина линия се издържа с амбулантна търговия с галантерийни стоки. Семейството е еврейско, но изглежда не е особено религиозно. То е част от австрийското немскоезично малцинство, непопулярно в намиращата се под властта на Австрийската империя Чехия, както и от еврейската общност, непопулярна сред австрийците.
Бернхард Малер, бащата на композитора, успява да се самообразова и да подобри общественото си положение, като става кочияш, а след това и кръчмар. Тридесетгодишен, той купува скромна къща в селцето Калищ и през 1857 година се жени за Мари Франк, деветнадесетгодишната дъщеря на местен производител на сапун. Бракът е прибързан и се оказва несполучлив. Самият Густав Малер по-късно казва, че би било по-добре, ако майка му се е омъжила за друг мъж, когото обича. Въпреки това, година след сватбата Мари ражда първото от четиринадесетте деца в семейството. Две години по-късно, на 7 юли 1860 година се ражда и второто им дете, Густав.
Бащата на Густав Малер е ерудиран и музикален човек, който въпреки недоброто си финансово положение се стреми да даде на децата си възможно най-високото образование. Именно той насочва сина си към голямото изкуство.
От малък Малер проявява силен интерес към музиката, особено към изпълняваната от народните певци в пределите на тогавашната Австрийска империя, из която семейството му пътува често. Този интерес обаче не остава само на повърхността – 15-годишен младият Густав вече е редовен студент във Виенската консерватория, а на 25 вече е поканен за диригент на Пражката опера. Там той така и не работи, поради лични конфликти с другите водещи музиканти, основната си кариера като диригент започва в Лайпцигската опера през 1886 година. В Лайпциг Малер пише първите си значителни творби.
