четвъртък, 17 март 2016 г.

Класическата музика възпитава у децата имунитет срещу чалгата и грозното в живота

Не е нужно всички деца да стават музиканти. Ученето и записването на уроци по класическа музика обаче създава имунитет срещу редица зловредни неща в модерното ежедневие. За децата между 4 и 12 годишна възраст е важно да учат поне един класически музикален инструмент - пиано, цигулка или др., за да може да развият вътрешен усет към сложни музикални композиции. Те изграждат защита срещу монотонните и примитивни звучения и песнопения, които нахлуват все по-мощно от западните страни и унищожават най-фините усещания на мозъка и психиката. Ученето на класическа музика възпитава у децата чувството за поетапно творческо постигане и преоткриване, което намира своите психологически отражения и в другите аспекти на живота: т.е. дава се пример как със старание, воля и труд, човек може да постигне устойчиви резултати. Това се явява и естествена форма на противовес на модерните форми на "експресно постигане на желанията" - било то чрез хазарт, телевизионни реалити формати и т.н.
Упражненията в класическа музика помагат също така на децата да развият усещания за по-сложните взаимовръзки в живота, аналог на които са сложните музикални композиции. Това пък от своя страна е ключ към по-ясното разбиране и усещане за формите на любовта. Детето, което свири на пиано или цигулка, макар и все още несръчно, то модулира в себе си душевния човек. Детето, което е приобщено към музикалното или художественото изкуство, усеща как човешката природа се подчинява на една невидима душевна сила. Детето усеща в себе си един втори човек. Музикалното изживяване у децата в тази възраст донася в тяхното етерно тяло онези ритми и усещания, които пробуждат художествения усет и схващане за скрития ритъм на всички неща.

понеделник, 8 февруари 2016 г.

РАБОТЯ КАТО ЗАНАЯТЧИЯ, ВСЕКИ БОЖИ ДЕН... - Последното интервю на П. И. Чайковски

за първи път на български!
Това интервю е взето от сътрудник на списание "Петербургская жизнь" през ноември 1892, година преди смъртта на Чайковски и непосредствено преди премиерата на операта "Йоланта" и балета "Лешникотрошачката" в Мариинския театър. Това е последното и, за съжаление, неизвестно на широката публика, а и на специалистите, интервю на великия руски музикант. О. Ст. Уважаеми Пьотр Илич,бих искал да започнем с въпроса: По кое време на деня работите? - Работя от десет сутринта до един следобед и от пет до осем вечерта. Късно вечер и през нощта не работя. Предпочитам да се усамотя в имението край Клин. - Как се раждат вашите музикални идеи? - Работя, като обикновен занаятчия, всеки божи ден, т. е. редовно, в едни и същи часове, без да си позволя да се отпусна. Идеите ми идват с работата, след като успея да се съсредоточа. Обикновено идеите ми идват по време на ежедневните ми разходки. Имам много слаба памет, затова винаги си нося бележник. - Днес мнозина твърдят, че за композитора е трудно да каже нещо наистина ново, без да повтаря казаното по-рано от големите майстори в музиката. - Не мисля така. Мелодията, хармонията, ритъмът - това са категории, които не могат да се изчерпят. Вярвам, че ще минат милиони години и ако музиката все още съществува, тези седем основни тона на нашата гама, заедно с техните хармонични и мелодични комбинации, оживявани от ритъма, ще продължат да бъдат извор на нови музикални идеи. - А коя музика предпочитате - оперната или симфоничната? - Мисля, че всички жанрове са добри, разбира се, освен скучния. И операта, и симфонията са ни дали велики образци. - В операта музиката илюстрира, разяснява и допълва текста на либретото: но ако музиката се слива словото, как според вас става това? - Трудно ми е да отговоря. По-голямата (или по-малката) степен на вътрешното родство между словото и музиката е всъщност резултат от един твърде мистериозен, независещ от волята на композитора процес. Той не се поддава на някакво описание и обяснение. - Кои са вашите предпочитани композитори? - На шестнайсет години чух за първи път "Дон Жуан" на Моцарт. За мен това беше истинско откровение - не мога да опиша какво впечатление ми направи тази опера. Сигурно заради това обичам най-много Моцарт. След "Дон Жуан" обичам най-много "Живот за царя" ("Иван Сусанин") - именно тази опера, а не "Руслан и Людмила". А също и "Юдит" на Серов. Тази опера бе представена за първи път през май 1863, в една прелестна пролетна вечер. И досега радостта, която ми носи музиката на "Юдит", се слива с някакво пролетно чувство за светлина, топлина и възраждане! - Какво мислите за музиката в днешна Европа? - Мисля, че сега тя преживява някакъв преходен период. Дълго време Рихард Вагнер бе единственият голям автор в Европа. Тоя гений стоя години наред в своята величествена самота. Неговото влияние не можа да избегне нито един европейски композитор от втората половина на века. Наистина в Германия и сега твори дълбокоуважаемият Йоханес Брамс. Но мисля, че култът към Брамс е по-скоро протест към крайностите на вагнеризма. При цялото му майсторство, при цялата чистота и сериозност на неговите амбиции Брамс едва ли ще внесе някакъв ценен принос в съкровищницата на немската музика. Освен него бих могъл да назова още двама или трима изтъкнати композитори: Голдмарк, Антон Брукнер, младия Рихард Щраус. Но като че ли в Германия има някакъв застой. Животът кипи сега само в Байройт, в центъра на култа към Вагнер. Каквото и да е отношението ни към музиката му, не можем да отречем нейната сила, огромното й значение и влиянието й върху цялото съвременно музикално изкуство. - А в останалите страни на Европа? - Доскоро музиката в Италия беше в упадък. Но сега се е появила цяла плеяда млади музиканти и сред тях най-интересен е Пиетро Маскани. Някои мислят, че неговият успех е резултат не на талант, а на ловка реклама. Не е така! Колкото и да рекламираш нещо бездарно, нищо няма да направиш! Без съмнение Маскани е не само даровит, той е и умен. Разбрал е, че сега навсякъде вее духът на реализма, че герои като Вотан, Зигфрид, Брунхилда не могат да стигнат до душите на хората. Маскани работи не инстинктивно, а разбира много добре потребностите на публиката. Не прилича на някои италиански композитори, готови да подражават на германците и на Вагнер. С чисто италианска пластичност и красота той илюстрира жизнените драми, които си избира за сюжет, и в резултат се получава неотразимо, привлекателно за публиката, вълнуващо произведение... Твърде много живот има и във френската музика напоследък. Франция с право се гордее със своите автори от първи ранг като: Бизе, Делиб, Масне, Сен-Санс, Берлиоз... Немалко ценни неща има и в музиката на Скандинавия, родината на Григ и Сибелиус, много интересен е и остроумният шведски майстор Сведсен. От славяните твърде много обещават чехите. Дворжак е в разцвета на своя голям талант, но освен него там има и други талантливи млади хора: Фибих, Фьорстер, Бендл, Коваржич. - А какво мислите за състоянието на музиката в Русия? Мнозина твърдят, че е печално... - Не бих се съгласил с подобни песимистични възгледи. С мнението на Рубинщайн, изказано в прословутата му книга "Музиката и нейните представители", предизвикала истинска сензация през миналата година. Не бива да изпадаме в подобни отчаяни размисли за бъдещето на руската музика. Като сравнявам миналото с настоящето, аз не мога да не се радвам, да не вярвам в бъдещето. Та в миналото ние имахме почти само Глинка, този крайъгълен камък в руската музика, но и той не беше признат, дори беше задушаван от царящата по негово време италианщина. Защото сега имаме доста таланти, много повече отпреди - и млади, и немлади. Разбира се, младите сега са много по-щастливи от моето поколение. Те можаха навреме да получат солидно образование, в ранна младост да се посветят на делото, за което са призвани, без колебания, без борба да намерят своята почва. Затова аз вярвам в бъдещето на руската музика и култура. Бележка и превод от руски: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ